Анализ на реч от филма „Великият диктатор“

Реторична или комуникативна ситуация:

Речта е произнесена през 1940 г. По време на снимките и за целите на филма

„Великият диктатор“. По отношение на сюжета на филма това е обявяването на великата

победа над Остерлихия.

Речта е произнесена е там където е снимана лентата- САЩ ,Холивуд. Или имайки

предвид филма действието се развива на площада в столицата на завладяната държава на

открито пред народа от Остерлихия

Поводът е заснемането на филма и отправянето на послание от автора към неговата

публика. А по отношение на историята във филма поводът е отпразнуване на победата и

обявявяне на нови правила и ред.

Темата е човешките отношения, любовта и абсурда на войната.Съвременното

робство.Експлоатацията на човеците и употрбата им за постигане на нехуманни цели.

Събитието е многолюден митинг в чест на на победата на Томения над Остерлихия.

Контекстът е промяна на военолюбските настроения в дух на мир и разбирателство

между хората.

Ораторът :

Чаплин е роден 16 април 1889 г. в Лондон, Великобритания. Той е един от най-
известните актьори на ранните холивудскси филми.Той е създател на образа на
„Скитника” – един от най популярните образи на нямото кино. Печели три пъти Оскар
през 1929 г. за „Циркът”; през 1952 г. за „Светлините на рампата” и през 1972 г. за
цялостно творчество.
През 1940 г. в Ню Йорк се състои премиерата на филма „Великият диктатор”, чийто
сценарист, режисьор и изпълнител на двете главни роли е Чарли Чаплин. Пише, режисира,

продуцира, редактира, участва в и композира музиката за повечето от филмите си. Умира
в съня си на 25 декември 1977 г., на Рождество Христово, на 88 години, в малкия
швейцарски град Веве.

Той има богат опит като оратор тъй като е управлявл големи филмови компании и
непрекъснато се е налагало да използва ораторски похвати и умения. Автор на много кино
сценарии и притежател на прекрасна дарба да използва писаното и живото
слово.Публична личност с категорична социална позиция блестящо защитена и в киното и
в обществото.За пример бих посочил речта произнесена от него при награждаването му с
оскар за цялостно творчество.
Режисьор,сценарист ,актьор и продуцент на филми .Постиженията му са световна слава и
огромни приходи

Той е перфекционист, високо отговорен и добър човек.Финансовата му независимост му
позволява да прекарва години в разработването и производството на даден филм.

Аудиторията

Аудиторията е съставена от политици, военни от арийската раса и народа на
Остерлихия. Тъй като се излъчва по радиото в нея има директна, и индиректна реторика.
Публиката е многобройна,смесена.Критериите за тази хетерогенност са различията по
пол, (мъже и жени), произход, (буржоазия, благородници и обикновенни граждани), победители и победени и др.

Жанр на речта/презентацията:

Речта е монологична, политическа, мотивираща, и вдъхновяваща. Речта е
политическа тъй като агитира за промяна на социалният ред а именно смяната на
диктатурата с демокрация.Призивите на финала на речта „Нека се обединим,Нека се
борим „ - употребени многократно я правят и изключитекно мотивираща. Тази реч
вдъхновява и дава надежда на хората, че предстои едно по-добро бъдеще в което трябва
да се вярва.

Увод:

Речта започва с обръщение към множеството събрано на площада.В него героят
заявява позиция по отношение на войната, алчността и междучовешките отношения.
С това той успява да изненада публиката тъй като тя очаква съвсем различна реч и
отношение.

Основна част:

Ораторът използва пирамидална структура. Речта започва с изложение без
обръщение като речта се движи във възходяща стълбица. След това в изложението се
обръща към факти от миналото, които постепенно преливат в настоящето. На финалът
оратора завършва с фиксация в бъдещето.

Заключение:

На финала след натрупване на обилно количество на аргументи оратора завършва с
призиви за активност и промяна. Кулминацията на речта е финала, белязан с апела
„Войници в името на демокрацията нека се обединим“.

Невербална комуникация:

Диктатора Хинкел е облечен в униформа, която покзва неговата власт и
преимущество, така неговите думи звучат по-авторитетно. В самото начало той тръгва
леко притеснен държеики фуражката пред гърдите си като щит.Но разсъждавайки на път
към трибуната върху последната дума която чу от неговият генерал –„надежда“ сякъш
осъснава някаква своя мисия и взема решение да говори.Изправяйки се пред публиката в
очите му се чете твърдост. Започва да говори спокойно но с натрупване на аргументите за
неговата позиция речта става бърза силата на гласа се повишава допринасяики за
узещането за категоричност и решимост. Погледът е с широко отворени очи остър ,твърд
но не и злобен.Усеща се гняв но лъха и доброта и загриженост.Непрекъснато търси
зрителен контакт с публиката, офицерите пред него на трибуната и войниците.Позицията
на тялото е открита жестикулация почти не съществува играят раменете които предават
ярко емоционалното състояние на героя.На финала на речта преди да с обърне към
любимата призовавайки за обединение той вдига високо ръка и прави жест поглаждайки косата си сякъш излязъл от екзалтацията на речта това е и жест на готовност да се бори и
знак на увереност в победата призовавайки и останалите да го подкрепят.Думите му към
Хана са изпълнени с надежда и любов. Говори почти като Вапцаров –„Живота ще бъде по-
хубав от песен ,по- хубав от пролетен ден“.

Реторични фигури и тропи:

Ораторът използва градация, чрез която дава израз на своите чувства и емоции .Тя
повишава смисловото значение на това, за което говори и по този начин въздейства по
силно върху аудиторията.
Анафората в кая на речта „Нека да се борим”, „Нека се обединим“също да придава повече
емоционалност и усилва въздействието на думите, с които иска да вдъхне кураж на
войниците и на хората да се бият за свободата.

Специфики на комуникацията:

Ораторът е различен заради неговата откритост, емоционалност и харизма.А също
така и заради експресивността която носи неговият език на тялото.

Интеркултурни различия:

По време на речта присъстват както арийци, така и граждани на Остерлихия и
евреи, към които ораторът в тази филмова реч също се обръща, но не в знак на отрицание
а в знак на защита. Той не би искал да навреди, а по-скоро да пмогне на всеки, който има
нужда, независимо към кой етнос принадлежи.

Кирил Кирилов
НАТФИЗ – магистърска програма по публична реч 05.06.2019