Общи цели на Реториката и Разследващата журналистика

В разследващата журналистика фактът е аргумент, външна проява на дълбинни процеси и явления. За Аристотел крайната цел на реториката е да намира за всеки отделен случай начини на убеждаване. Според него в основата на реториката стоят доказателствата, ето защо реториката е съотносима с разследващата журналистика – без аргументирани и логически доказателства не съществува. Връзката на аргументацията с реториката и разследващата журналистика е, че всеки оратор, респективно разследващ журналист, се стреми към достигане на определена цел с определени логически средства.

Както ораторството така и разследващата журналистика опонира неправдите и неистините:

„Самият процес на убеждаване е процес на търсене и откриване на определени зависимости по истинност. Реториката спомага философията да разкрива и убеждава в истината, независимо от това дали е приятна или неприятна дали е очевидна или прикрита.“1

Други аспекти на аргументацията с оратор и разследващ журналист – в това отношение, независимо от средствата, които подбира, се стреми не само да докаже истинноста на обсъжданото положение, но и процеса да е етически издържан. Взимайки предвид обществената значимост на работата на разследващия журналист, трябва да се гледа и на личностната му характеристика.

Аристотел отделя значително внимание на моралните добродетели на оратора. Необходимите съставки, които той посочва за добродетелта са абсолютно годни и за журналиста – справедливост, смелост, увереност, великодушие и свободен дух.

За разследващо проявление в древната реторика можем да считаме обвинителните речи на Цицерон срещу сенатор Каталина. Той разкрива истината, която е скрита от обществото и която е застрашавала установения обществен ред и съдбата на държавността. Освен това, в речите си той изказва начина, по който достига до истинността – говори за разследването си.

Познанието е друг общ признак в процеса на разследващите журналисти, тъй като няма как да успее да убеди ако не използва методи за придобиване на знания при търсенето на истината – логическото доказателство.

Според Квинтилиан, и неговият поглед върху реториката, целите й, които развиват римляните върху теорията на Аристотел, публичната реч е била особен вид изява на логическо мислене и свободно третиране на различни обществено значими въпроси.2 По същият начин целите на разследващата журналистика са да разкрива обществено значими проблеми.

1. Радева, Вержиния; Теория и аргументация; с. 19
2. Квинтилиан, „Обучението на оратора“с. 172-173

Анелия Георгиева – студент в Магистърска програма «Публична реч», НАТФИЗ.