Интерпретацията като проява
на творчество
Интерпретацията като проява
на творчество. Интерпретацията.....?
В Google като напишем Интерпретация- първото, което излиза е
речниковото значение на думата Интерпретация:
"Съществително
нарицателно име от женски род":
* Първо значение: Тълкуване на
смисъла на нещо, най- често на текст.
* Второ значение: Изпълнение на
художествено или музикално произведение с вложено лично тълкуване.
Интерпретацията като....?
Като- тоест не съвсем нещото, а
по- скоро да наподобява друго или да служи за друго. Разбираме, че Интерпретацията
трябва да бъде инструмент за нещо последващо от собствената самостоятелна
функция.
Проява: Думата е толкова близка до глагола- проявявам: нещо скрито, нещо невидимо, което
получава образ, от закодирана енергия, мисъл или идея бива превърнато в
материал, действие или знание. Но проява на какво?
Аха, на ТВОРЧЕСТВО!
Творчeството най- често го свързвам със заложения в човека нагон за създаване.
Както децата, когато чуят музика започват да танцуват, както като хванат молива
рисуват къщички с димящи комини.
В самата звучност на думата Интерпретация има нещо
изключително суховато, нещо прекалено театроведско, нещо прекалено професорско
и най- често потъващият в интерпретации човек остава в обръча на
интелектуалното самозадоволяване, ликуване от прелестта да изчопляш всеки
детайл и всеки път да повдигаш опашката на вола да видиш дали не се показва
телето.
Но от друга страна много често творящият човек, при липса
на най- елементарна интерпретация, започва да се унася чисто в звуковата
организация на даден текст, разчита на мъглява интуиция и най- вероятно нито за
себе си генерира сериозни съдържания, нито до гледащия достига нещо. Всичко
остава в пределите на случайности или импровизации.
Сиреч Интерпретацията сама по- себе си е недостатъчна форма
на творчество, а творчеството без Интерпретацията се оказва многозначително и
абстрактно начинание. Така, че: Интерпретацията като проява на творчество можем
да интерпретираме като: Интeрпретацията проявява Творчеството- интерпретирането
на крайни човешки емоции или истории създават изкуството, а след това Художественият
продукт през интерпретацията се превръща в мултиплицирано съдържание, ехтящо в
душите на много други хора. Опитах се, съвсем анекдотично да демонстрирам
начина по който работи......., да, вече достатъчно много повторих думата, и
резултатът е явен: едно единствено- сякаш не казващо нищо изречение: по какъв
начин породи разсъждения, които вероятно сериозно биха се оплели в паяжината на
световното знание и дори да се превърнат в двигател за бъдещи произведения.
Интерпретацията
не е резултат а път: това е важно уточнение за да се избегнат по- нататък не
толкова приятните повдигания на опашката на Вола....
Коментари
Публикуване на коментар