Есе на тема: Интерпретацията като проява на творчество

        Интерпретацията като проява на                                          творчество

Какво е интерпретацията? Умението на разтълкуваш и да се възползваш от назованото. Детективски да разчетеш скритият замисъл зад определен текст. Но и да добавиш щипка творчество и лична гледна точка, когато е подходящо. 

Интерпретацията е осмисляне. Тя разшифрова написаното и ни дава отговори. Чрез нея ние вникваме в истинския смисъл на думите, а не се примиряваме единствено с приятното им звучене. Ако то, разбира се е такова.

За един актьор, например интерпретацията е от голямо значение. Няма как да преминем към творчество, без да сме си отговорили на един от най-основните въпроси, а именно „ЗАЩО?“. „Защо моят персонаж постъпва така? “Защо точно тук казва тези неща?“ Тогава започва детективската работа. Човек се лута, в търсене на отговори, докато не открие нещо, за което да се хване. Следа, която ще го отведе до разрешаването на главоблъсканицата. Тази гледна точка, в която той избира да вярва е неговата интерпретация, неговият поглед, неговото творчество. Въпросът „ЗАЩО“ стои в основата на всеки анализ. Добрата интерпретация си личи в задълбочеността и прецизността на анализа. Ако всеки актьор умее да открива в текста невидимите вътрешни процеси и особени характеристики на персонажа, то тогава той ще предизвика зрителя да мисли. Ще ги запознае със своята интерпретация на текста. Ще даде на зрителите повод за размисъл. 

Актьорът не твори само докато е на сцената. Неговото творчество кипи както преди да се качи на сцената, така и след като слезе от нея. За да си позволи да стои достойно на сцената и хората не просто да го слушат, но и да го разбират, актьорът трябва да знае какво иска да каже. Трябва да е наясно с думите, които са напечатани на листа. Необходимо е той първи да си ги е превел, за да могат да го разберат и зрителите. 

Твърде често се случва да изговаряме думи, които не разбираме. Мислим си, че това не си личи, но истината е, че те стоят кухи. Остават да висят в пространството и зрителят се губи в многословието, с което го заливаме. Много думи, които не казват нищо. Празни, голи думи, които са останали неразбрани. Тогава творчеството се стопява. Хората спират да слушат и колкото и усилия да полага актьорът, контактът между двете страни вече е изгубен. Сякаш гледат представление на чужд език. Чуват изобилие от думи, които обаче не разбират. Думи, които не могат да навържат, с конкретната ситуация. Затова смятам, че интерпретацията е вид творчество. Без това предварително разшифроване и осмисляне на текста, просто няма как да има творчество.

Автор: Елица Костова