Анализ на речта на Амал Касир

Комуникативна ситуация

Речта е на Амал Касир, произнесена на 14.12.2016г. на ТЕД Х събитие. Тогава Амал е била на 20 години. През 2016г. имаше множество терористични атентати по света и страха у хората нарасна. Въпреки това Америка прие голям брой сирийски бежанци точно по това време, което стресна още повече американските граждани. По този повод младото момиче Амал Касир, с баща сириец и майка американка, родена и израснала в Денвър, Колорадо, бе поканена да говори. В речта си тя подчертава задълбочаването на етническите различия и проблемите от това. Тя задава въпросите: Как можем да разрешим тези сложни проблеми, когато всяка страна живее в страх от другия? Отговорът е прост, твърди младото момиче. Той започва с: "Как се казваш?" Започва с един обикновен, човешки въпрос, който ти дава възможността да разбереш кой стои пред теб. Целта на речта е да ни припомни да не съдим книгата по корицата, а да се опитаме да бъдем по-широко скроени и отворени към света и неговите различни нюанси.

Ораторът

Като студент в университета, в който учи, Амал разработва своя собствена специалност, съчетаваща детска психология, писане и образование, за да разработи учебни програми за бежански деца с травми. Тя е посещавала бежански лагери, затвори за малолетни, също и училища в 8 държави и в над 30 града. Грижи се за деца останали без родители и помага за развитието им. Провежда семинари и нейната идея е използване на писането като средство за самоопределение. Тя ръководи проект, наречен „Повече от метафори“, който се фокусира върху образованието на сирийски деца. До момента Амал има изнесени редица лекции в тази сфера. Когато не учи или не е пред микрофона, тя работи в сирийския ресторант на семейството си.

Аудиторията

Както е при повечето ТЕД Х събития, аудиторията е разделена на две. Едните са зрителите, които присъстват в залата и другите, които са пред екраните и гледат речта онлайн. Това, което можем да видим от публиката в залата е, че те са добронамерено настроени спрямо Амал. Често я поощряват с аплодисменти и с положителни реакции, което ни навежда на мисълта, че аудиторията приема нейната гледна точка и съвети. Дори за момент дават кадри на жени, на които речта на Амал е повлияла емоционално и те се просълзяват. Въпреки че тя е само на 20 години, виждаме, че те й се доверяват и одобряват възгледите й и това, към което апелира. Спрямо кадрите се вижда, че преобладават жените в публиката. 

А относно зрителите зад екрана мога да кажа, че те са много повече и разнообразието им е по-голямо. Видеото има 3 438 116 показвания. Харесванията са много повече от неодобрилите видеото. 136 ХИЛ. на 4,7 ХИЛ., но все пак не можем да повлияем на всички.

Интересното е, че на видеото не се виждат жени с бурки, което прави задачата на Амал още по-трудна, защото тя е изправена пред аудитория с коренно различни религиозни, културни и общоприети възгледи, но тя е заредена с много положителна енергия и това въздейства.

Особености на речта

Речта е с времетраене – 15 минути и половина. Изискванията на TED са речта да е не по-дълга от 18 минути. В случая Амал се е съобразила с това изискване, въпреки че нейната реч е много по-дълга от някои други ТЕД презентации. Все пак тя успява да задържи вниманието на аудиторията. Много умело преминава от тема в тема и дава разнообразни примери. По този начин води аудиторията си, в посоката, в която тя иска. Амал има много приятно чувство за хумор и това си личи на много места в речта. Изреченията са ясни и кратки. Тонът на моменти е по-силен, емоционален, настъпателен, друг път, когато дава тъжни примери става по-тих и концентриран. На места прави резки смени в тона и интонацията, за да засили заряда и смисъла на някои свои изказвания. Паузите са премерени, което дава възможност на зрителя да осмисли казаното от нея.

Жанр на речта

Целта на речта е да бъде вдъхновяваща. Подканваща хората да се замислят дали не избързват със заключенията, когато видят жена със забрадка или мъж с по-тъмен цвят на кожата и голяма брада. Подканваща да си дадем сметка, че има хора и хора и, че не трябва да съдим по религията и външния вид, без да сме чули историята на човека отсреща.

Неезикови средства в поведението на оратора

Амал Касир е облечена семпло и изчистено. Донякъде светски, но въпреки това си личи и арабската нотка в дрехите й. Основната тенденция в арабското облекло е то да е достатъчно свободно, за да не очертава формите на тялото, да няма разголена плът, както и да се избягва натрупването на аксесоари. Тя е с широка туника в пастелен, червен цвят, цвета на Ориента. Дължината на туниката е почти до коленете, а ръкавите са дълги. Не се виждат дори глезените й, защото дънките, с които е облечена ги покриват. Виждаме само горната част на краката й, защото е обута с обувки тип-пантофки или балеринки, както също ги наричат. Те са същия цвят като туниката. Не е облечена в крещящи цветове, а също и тяхното разнообразие не е голямо. Преобладават червеното, бежовото и черното. Обувките нямат ток. И сега мисля, че стигаме до най-любопитната част или до така наречения „хиджаб“. Това е шалът около главата й, на който е изобразено американското знаме. С това тя иска да подчертае, че е американка, въпреки религията си. Както става ясно от видеото тя е родена в Америка, но заради религията, която изповядват в семейството й, много хора мислели, че е чужденка. Ако има грим, той не се забелязва и изглежда все едно няма. Няма никакви бижута.

По време на речта тя не прави нито една крачка. През цялото време стои на една и съща позиция, с крака прилепени близо един до друг. Жестикулира много с ръце и обрисува някои от думите си с тях. Усмихва се през голяма част от времето, много е слънчева и положителна. Самоиронизира се и предизвиква смях в аудиторията, самата тя също се смее  често, освен в моментите когато говори за по-сериозни неща. Шегите са обвързани с темата и са подходящи. В началото са значително повече, но с течение на времето и навлизането в темата намаляват. Темпото, с което говори е променливо, понякога говори бавно и прави паузи, а друг път, когато дава примери или изрежда, тя забързва и засилва тона. Акцентира на моментите, в които има послания към публиката. Погледът на Амал през цялото време е насочен към публиката. Тя гледа напред, но и в ляво и в дясно и по този начин отчита голяма част от аудиторията си.

Увод, основна част, заключение

Предразполага аудиторията си и премахва бариерите между оратор и публика още в самото начало, когато започва с думите, че всеки има лош дъх. По този начин тя вкарва идеята, че всички сме хора и си приличаме. В уводната част тя представя себе си подробно. Споделя с аудиторията какво означава името й в превод от арабски. То означава- НАДЕЖДА. Изрежда всички неща, с които се занимава и, които обича, под претекст, че това са нейните имена. Сервитьорка в ресторанта на родителите й, студент, пътешественик, поетеса, пишеща стихове на 8 езика, американка, сирийка, мюсюлманка, активист, социален работник, писател, учител, момиче от Колорадо. Имената, които обаче много хора не научават, защото съдят прибързано заради забрадката на главата й. Те не задават най-лесния въпрос. „Как се казваш?“ Не се интересуват от това коя НАИСТИНА е тя, поради което остават с мисълта, че нейното име е терорист, ISIS, джихадист, заподозрян, радикал, екстремист.

Според нея, най-трудното нещо е това да попиташ някого за името му. Тогава правим голямата крачка, прескачаме предразсъдъците си. Това е нейната основна тема.

С основната част тя дава много примери на хора, които не са от арабски произход, но които са извършили много тежки престъпления, като масово убийство и поставяне на бомби. Засяга темата и за отношението на хората към бежанците и как Европа ги нарича емигранти, което смекчава положението, в което се намират. Защото емигрантите са хора напуснали по своя воля страната си, докато бежанците са принудени заради войната. Показва снимки на деца от бежанските лагери, в които помага. 

В основната част Амал заявява, че тероризмът идва под всякаква форма, независимо от името, религията или цвета на кожата ти. И отново показва няколко снимки, които говорят сами за себе си.

Ку-клукс клан

Тимъти Маквейг- Поставил бомба на обществено място и убил много хора

И веднага след това дава контра пример, показвайки тази снимка:

Ахмед Мохамед

Това момче не е създало бомба, а часовник, но много от нас не биха си помислили първо това.

Дава и пример с младо арабско семейство, което е убито след сватбата от американец, който е мразел араби и ги е смятал за опасни. Отново заради предразсъдъци.

Дава и личен пример. Училището, в което е учила било предимно с ученици от арабски произход и веднага след случая с 11-ти септември са получили 2 заплахи за бомбено нападение. Въпреки, че те нямали нищо общо със случая били сочени с пръст.

Целта на всички тези примери е да провокира хората да не се страхуват и да не съдят прибързано. Всеки човек има история и тя си струва да бъде чута. Всеки човек има име, което е различно от това, което му слага обществото.

За финал тя казва, че ако хората прескочат тази огромна пропаст, която дълбаят сами помежду си ще разберат, че името на Амал значи НАДЕЖДА. И оттам ще последват редица други въпроси, които ще разкриват все повече от истинската природа на човека пред теб и ще ни помогнат да го опознаем. Амал завършва с изречението, че за да може това да се случи обаче са необходими двама. Което има за цел да ни каже, че ако се страхуваме да попитаме, никога няма да разберем. И че за да общуваме не трябва да има яма от предразсъдъци между нас.

Похвати

Основната тема на речта е, че не трябва да съдим първосигнално, без да познаваме човека срещу нас. Още от самото начало използва снимки и разказва истории свързани, както с нейния живот така и чужди истории. По този начин успява още повече да се доближи до аудиторията. Речта започва посредством шега свързана с религията й, което предизвиква смях сред публиката. Най-силните моменти в речта определено са свързани с примерите и историите на хората, за които говори и снимките, които Амал представя пред аудиторията си. 

Един от основните използвани похвати в речта е визуалния, чрез който са дадени примери отново в подкрепа на тезата. От реторичните фигури се откриват множество епитети, метафори и сравнения.

Аргументация

В подкрепа на аргументите Амал споделя лични и чужди истории, представя много снимки и имена на реални личности. В някои моменти разчита на личния опит като аргумент. Също така се аргументира чрез представяне на множество реални личности и факти. Основната цел е да въздействат емоционално и да даде ясна информация за проблеми, които са важни за обществото.

Източници

Амал Касир. Мюсюлманката в самолета/ The Muslim on the airplane | Amal Kassir | TEDxMileHighWomen/
Тед: 14.12.2016 г.  https://www.youtube.com/watch?v=UIAm1g_Vgn0&t=105s

Позовавала съм се и на информация от Онлайн справочника по реторика.

Автор: Елица Костова