Стивън Хокинг задава големи въпроси относно Вселената
https://www.ted.com/talks/stephen_hawking_asks_big_questions_about_the_universe/transcript?language=bg#t-510682
Реторична или комуникативна ситуация
В съответствие с темата на
TED2008, професор Стивън Хокинг задава някои Големи Въпроси относно Вселената
-- Как е възникнала Вселената? Как е възникнал животът? Сами ли сме? -- и
обсъжда как бихме могли да открием отговора им.
Ораторът
Професор Стивън Уилям Хокинг е английски астрофизик, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“, която му спечелва международна известност.
Роден е на 8 януари 1942 (точно 300 години след смъртта на Галилео) в
Оксфорд.
Веднага след това Стивън заминава за Кеймбридж, където по това време бил
първият млад учен, започнал научна дейност в областта на космологията в
департамента за приложна математика и теоретична физика. Тогава се появяват и
първите симптоми на коварната му болест.
През 1985, по време на визита в
CERN, се разболява от пневмония, която за човек с АЛС е смъртоносна. Направена
му е спешна трахеотомия, след която той губи способността си да говори. Оттогава
Хокинг използва гласов синтезатор, който изговаря това, което е написал на
компютъра, вграден в инвалидната му количка.
В момента Стивън Хокинг може
да контролира дишането си и мигането на клепачите, а единственият мускул, който
функционира и може да бъде движен, е над устната под дясното му око. С него той
набира думите, които след това компютърът изговаря. Този процес му позволява да
съставя изречения, но е изтощителен и бавен. По време на лекция на
конференцията TED на Хокинг са му нужни над 7 минути, за да състави сравнително
кратък отговор на зададен към него въпрос. Повечето лекции на Хокинг са
предварително подготвени и произнесени от гласовия му синтезатор.
Аудиторията
Речта не е произнесена, както
обикновено се случват ТЕД презентациите- директно пред аудиторията, а се
провежда на живо през виртуална среда. Проф. Хокинг се намира в научен кабинет, пълен с изчисления по стените и елементи говорещи лъхащи на
математика и физика, а аудиторията го гледа на живо. Публиката е многобройна и
смесена. Поради изключителните усилия на проф. Стивън Хокинг речта е подготвена
предварително и той отговаря само на един единствен въпрос зададен от водещия,
чийто отговор изисква около седем минути подготовка.
Жанр на речта
Речта е по- скоро
информираща, разбира се всяка среща със Стивън Хокинг има вдъхновяващ ефект.
Кратко и ясно въвеждане в
темата. Типично професорско- без нищо излишно.
"Няма нищо по-голямо или
по-старо от Вселената. Въпросите, върху които бих искал да говоря са: Първо,
откъде сме дошли? Как се е зародила Вселената? Сами ли сме във
Вселената? Има ли извънземен живот някъде там? Какво е бъдещето на
човешката раса? "
Физическото усилие, което коства на оратора изключително
компресира речта само до важното и сякаш всичко, което казва е абсолютно
достоверно и няма нужда от нищо поясняващо. Хокинг се превърна в метафора за
учен и няма нужда от въведения, понеже всички го познават. Цялата тази
аскетичност увеличава концентрацията и въздействието става много по- директно.
След изложението следват
кратки аргументи основани на теоретична основа и обобщение на събитията през
последните 40 години и развитието на науката. По реда на въпросите, които в
началото зададе последват и отговорите.
Завършва с притеснителна
прогноза за бъдещето на човека и планетата ни, което от трезвата мисъл на
учения звучи зловещо и ни кара да се замислим за постъпките си.
Финалът на речта е лично
откровение за любовта към големите въпроси занимаващи човека, и парадоксално
изказване за болестта си, че това не е недъг, а нещо помогнало му за цялостното
отдаване на науката и философията.
Професорът е облечен в
невзрачно, дори старомодно облекло, което не привлича вниманието, даже тази
невзрачност засилва ефекта на въздействието, гледащият подсъзнателно си мисли-
ето той като не се занимава със земните неща е много по отдаден на работата на
мисълта.
Цялата жестомимика на оратора се свежда до един трептящ мускул между
дясното око и устната, който можем да асоциираме с туптящото му сърце зад
каменната физика. Липсата на човешки глас също засилва вниманието- през цялото
време говори софтуер, който чете предварително написаният текст. Всеки един
гледащ усеща усилията, които в момента изискват тази среща и затова вниманието
се задържа чрез простотата.
Визуални елементи
Професорът е разположен на
фона на черна дъска изписана с уравнения, а студиото е подредено като
някогашните кабинети на астрономи. Внушението е за наука, сериозност и
иноваторство.
Специфики на комуникацията
Най- разпознаващият белег на
Оратора е неговият недъг, който от дефект стана ефект и превърна учения в
знамениетост. Самият Хокинг е признавал, че популярността му от книгата
"Кратка история на времето" най- вече е предизвикана от интереса-
"Я да видим този сакатия, какво е писал." Роботският говор също е
автентичният белег на оратора.
Източници:
Тед Толкс: https://www.ted.com/talks
Уикипедия:
Онлайн справочник по реторика:
Коментари
Публикуване на коментар